20 януари 2016

Сребърна душа със сърце на самурай





Оригинално заглавие: 銀魂
Английски заглавия: Gintama, Silver Soul
Български заглавия: Сребърна душа, Гинтама
Автор: Сорачи Хидеаки

Епизоди: 201 + 51 + ?? (и куп специални, а и два филма!);
Продължителност: около 25 минути на епизод;
Година на излизане: 2006, продължава все още, с някои големи и малки прекъсвания.
Държава: Япония

(Внимание! Имената, които ще бъдат споменати, са по японски образец - първо фамилията, после собственото име!)



Има една част от мен, която вечно ще си остане отаку душа, дори и да е "лошо за моето здраве", образно казано. И понеже много скоро, още следващата седмица, една от най-важните арки в тази дълга сага ще срещне своя край, аз не можах да издържа повече и ето, че се захванах да пиша...
Темата в случая е "Какво намерих аз в Гинтама". Или казано още по-простичко - какво означава за мен това заглавие и с какво ме вдъхновява. Да, точно каквото прочетохте, вдъхновява ме. Като хубава книга, като нов фентъзи свят.
Това е анимето, което никога не съм пропускала и сигурно няма да пропускам и в бъдеще, ако продължи. Анимето, което някога гледах всеки четвъртък сутрин, преди да тръгна на училище. И така нататък. Всеки си има по едно такова аниме... при мен даже са повече.
"Гинтама", както го наричам аз, фен преводачът (който не е много по редакциите, понеже не изкарва пари от това нещо - до болка познатото изречение), безспорно е трудно аниме за младите аниме фенове. Едната причина да смятам така е дължината му. За момента новият сезон е натрупал 41 епизода, считано с последния, днешен. Друга причина е тази, че това е пародия, която невинаги е смешна на публиката извън Япония. Трета причина е... гадният кенефен хумор, който не е за очите на всеки, предупредени сте.

 "Гинтама" е страхотна пародия на почти всичко, което можеш да срещнеш на екрана в далечната източна страна, както понякога и на нашите екрани. Като започнем от аниметата, минем през американските филми, та стигнем до всекидневните злободневни теми. Именно тези теми са препъни камъка за публиката, незапозната с материала. Не, че аз съм перфектно запозната, разбира се, но в повечето пъти се интересувам. Погледнато реално, разбира се, все едно ще е на японците да им е смешен виц за някой наш управляващ. По същия начин ние гледаме "Гинтама", що се отнася до пародията с политици, известни личности и прочие, когато не са съвсем известни при нас.


Що се отнася до тоалетния хумор пък, картинки с който не смятам да пускам, е... Тук вече си е до нагласа. Аз също не мога да понасям някои от измислиците им в кенефа, но от друга страна - хей, гледаме японско аниме. Понякога имам чувството, че те обожават да зяпат как другите се излагат по всякакви брутални и гадни начини. Не може да не сте гледали поне едно странно японско предаване...

В сериозната си част "Гинтама" разказва историята на един средновековен свят, който внезапно е посетен от извънземни и сега те съжителстват заедно със земните жители... и дори, вероятно, тайничко ни контролират чрез иначе легитимния шогун. Реално не знаем много за света извън Едо (старото име на Токио), понеже, много удобно, Япония все още не е излязла от изолацията си от останалия свят. Но се появяват разни американци и прочие понякога...
Извънземните са донесли със себе си нови технологии и Земята е постигнала невероятно бързо развитие... макар че някои порядки си остават. Кимоната, някои традиционни забавления...
Има и хора, които не желаят това извънземно нашествие обаче. И са се борили срещу тези нашественици в миналото. Тези бунтовници са наречени Джой. Не много отдавна Джой и извънземните са водили страховита битка, преди да започнат да губят вяра и четиримата водачи на човешката "армия" да се разделят.
Тези четирима, които някои познават, а някои не, били ученици на един странен ронин - самурай без господар.
Той събирал бедните деца из градовете и ги учел на четмо, писмо и пътя на меча. Възгледите му били странни, да, но децата го обичали.
С него винаги вървяло едно момченце, което той бил спасил...
Момченце на име Саката Гинтоки.
Нашият главен герой, разбира се...
Ние, поне доскоро, не знаехме почти нищо за Саката Гинтоки. Той живее в един модерен свят, където мечовете са забранени от правителството, заради случилото се с Джой. Поради това е трудно да бъде сметнат за истински самурай. Прехранва се като изпълнява абсолютно всякакви поръчки - от това да намери котката ви, до това да спаси Квартала на фенерите. "Фирмичката" му се нарича Йорозуя и офисът й е над една стара кръчма, държана от една гадна бабка, която все го гони за наема.
С Гинтоки живее едно странно извънземно момиче с оранжева коса - Кагура.
А съвсем в началото едно момче, което прави всичко възможно, за да не загуби доджото, което баща му е завещал на него и на сестра му, идва да се учи за самурай. Шинпачи.
И те стават трима...
Този Едо, в който те живеят, е шантаво място. Пълно е с извънземни, роботи, машини, полиция, скитници, травестити, бунтовници и... определено безполезни идиоти.
Те всички до един по принцип са безполезни идиоти. Понякога ти идва да ги замериш с нещо и да си счупиш "телевизора". Но дори това, този вид идиотизъм, на мен ми е много скъп. Героите по някакъв начин са се заврели под кожата ми. Това си е един вид похвално за автора. Означава, че поне що се отнася до това да плени мен, е добър. Има неща в това аниме, на които съм се смяла със сълзи и си го признавам съвсем искрено. Не бива обаче да очаквате, че смехът ще дойде още с първите епизоди... което може би е още една причина много хора да се отказват. Има и неща, на които всъщност съм плакала.

Както много други анимета, това също залага на темата за приятелството. Тя е задължителна за почти всички анимационни японски продукции. Разбира се, тук също има основни "правила на живота". Кое е добро, кое не е, кое е правилно в дадена ситуация. Но от една страна аниметата са създадени точно за да учат на това добро. Анимацията по принцип следва да е... по-скоро нещо добро (ъ, да, прозвуча странно xD).
Пълно е с онези реплики, които би следвало да ни вдъхновяват и променят. Онези реплики, които винаги слагат по аниметата. Вечно приятелство, вечно отстояване на мнението, което вярваш, че е правилно, и прочие. Подобни неща понякога изглеждат глупави... но не и ако си свикнал с една история дотолкова, че да й позволяваш да те "учи". Понякога се случва. Понякога наистина искаш да вземеш нещо от някъде. Да вземеш малко сила и вяра както от Гинтоки, така и от всички останали.
(В интерес на истината анимето е пълно и с интерпретации на много известни японски пълководци и разни други исторически личности горе-долу от реалния период на Средновековието, което го прави допълнително интересно).
Гинтоки като основен персонаж... Той е нашият учител, как. Както на всички онези простотии, така и на нещата, които би следвало да споделяме. Онези добри неща, които споменах.
Той все още е енигма за зрителите. Макар арката, която вече привършва в момента, да ни разкри много от миналото, свързано с учителя му, самият Гинтоки все още оставя много въпроси за разгадаване и тълкуване. Кой е той и откъде идва? Защо е единственият от четиримата Джой, който не е кръстен на известен човек от японската история? (Което може да има много прост отговор, но все пак човек се чуди...)
Той е от тези, на които можеш да разчиташ, въпреки че не изглежда така. Онзи, който "събира около себе си хиляди", докато неговото огледално Аз убива от омраза. Онзи, който е направил избор преди много време, заради който е знаел, че ще бъде мразен, но въпреки всичко...
Личността му се развива постепенно, с всеки сезон, така че едва ли ще изглежда много "свестен" в първите епизоди, ако го видите сега. Но каква е разликата от онзи първи Гинтоки, когато стигнете до втория филм (ако сте мазохисти!). Признавам, че вторият филм е едно от аниметата, които водят класацията ми на "Разреви Мел". Винаги нещо се пречупва в мен и когато се появи последен епизод... защото никога не знаеш кога ще дойде последният епизод... Сега е лесно, да, понеже всичко вече е минало... Но е друго, когато го гледаш в момента.
Какво е за мен "Гинтама"?
Хм... всъщност не знам. Мога да говоря с часове за извращенията им, така де... И за хубавите неща. Това е аниме, пълно с персонажи буквално от цялата Вселена, така че съм "изпълнила" мечтата си да летя из различните светове сред звездите. Това аниме е пълно с история, която ме предизвиква да търся и да уча. Да, наистина да уча. Това аниме е...

Озвучителите са невероятни! Само стискайте палци никога да не започна темата за така наречените сею-та, защото много лошо ви се пише! Но тези са велики... както винаги са били, разбира се. Обичам японските сею-та. И музиката му е страхотна! Особено когато Does или Spyair се появят за пореден път. Групи, с които се запознах главно от тук, от това аниме, и които много обичам.
Значи си има всичко... всичко... всичко... И затова...
"Ако плачеш - усмихвай се, ако мразиш - обичай... И живей.
Със сърце на самурай."

И един бонус, но с реално скачащи японци...

video

Няма коментари:

Публикуване на коментар