14 януари 2017

Цитати от "Отсам рая" на Ф. Скот Фицджералд

Слабост ми е да преписвам цитати от книги, но в тетрадката вдясно има също така и стихотворения. Общо взето - много неща, които искам да споделя с вас. :) Планирам още подобни постове - някои ще са изцяло посветени на цитатите от една книга, други ще комбинират няколко заглавия.
Този пост е свързан само с "Отсам рая" от Ф. Скот Фицджералд ("Народна Култура"; 1986)
Цитатите са в превод на Рада Шарланджиева.

Всеки човек с въображение изпитва страх.

- Лошото е, че мразя да постигам каквото и да е с труд. Това, нали разбираш, оставя белези.

Сложен е не животът, а борбата животът да бъде направляван и контролиран.

- Ти си роб, окован, безпомощен роб на едно-единствено нещо в този свят - твоето въображение.

Нощес ще заминем...
Безмълвна тълпа сме, вървим през площада безлюден -
мъртвешка колона - смутен
от глухия тропот, рой призрачни сенки се буди
по пътя безлунен, студен;
ехтят над заводи и пристани стъпките луди,
загърбили нощ и ден.

Блуждаем в безветрие, корабът не е заминал,
брегът се смрачава - виж
там сенки на хиляди дни, сиворебри руини...
Тогава защо да тъжиш
сред бялата шир
за онези безплодни години!

В раздрани мъгли горе пламва небето - разгръща
павирани с пясъчни блясъци пътища сини,
ревът на вълните отдолу кърмата обгръща,
в ноктюрно морето сега се издига, могъщо...
... Нощес ще заминем.

Тя
А ти не си сантиментален, така ли?

Той
Не, аз съм романтичен - сантименталният човек си въобразява, че любовта е вечна - романтикът се надява на чудото да не е така. Сантименталността е разчустване.

Розалинд
Предлагах ти да се престорим на влюбени.

Еймъри
- Ако го направим, ще стане голяма история.

Розалинд
- Защо?

Еймъри
- Защото по един особен начин егоистите са страхотно надарени за велика любов.

В. Кое е доказателството за покварата?
О. Да стана напълно неискрен - да нарека себе си "съвсем не лош човек", да си внушавам, че ми е жал за изгубената младост, след като ме блазни само сладостта от губенето. Младостта е като голяма чиния, догоре отрупана със сладкиши. Сантименталните хора твърдят, че искат да се върнат в чистото първично състояние преди изяждането на сладкишите. Но това не е вярно. Те просто копнеят за удоволствието от повторното изяждане.


Дори ако дълбоко в себе си мисля, че сме само слепи атоми в свят, ограничен до размаха на едно махало, аз и подобните на мен ще се борим срещу закостенелостта, ще се опитаме поне да заменим старото лицемерие с ново.

Самолюбив съм - помисли той. - И тази моя черта не се променя, когато "видя човешко страдание", "изгубя родителите си" или "помагам на хората". Това самолюбие не е просто част от мен. То е най-живото в мен. И не като го избягвам, а като преминавам отвъд него, мога да постигна увереност и равновесие в моя живот. Няма безкористна добродетел, на която да не съм способен. Мога да се жертвам, да бъда великодушен, да помагам на ближния си, да търпя заради него, да дам живота си за приятеля - защото всички тия неща може да се окажат най-добрият начин за моята самоизява. Но в мен няма нито капка от сока на обикновената човешка добрина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар