31 май 2017

Как прочетохме май 2017

През месец май традиционно има много повече книги за четене. Все пак това е месецът, през който най-често се случва едно от любимите ни събития, а именно - Панаирът на книгата... И де да беше само това!
Ние все още не сме давали предложения и идеи какво бихте могли да си вземете от събитие като това, но пък може би следващия път...
Знае ли се, може би някое от тези заглавия ще ви грабне още от сега за събитието през зимата!
Ето какво откривахме ние през месец май~

Антология "Шедьоври на разказа с неочакван край", том 1
Бранимир Събев - Нощно острие
С риск да се повторя от друг път - авторът за пореден път ни зарадва със свой сборник и той отново е отличник в класацията. Може да ви се стори, че разказите стават все по-кратки и по-кратки, но това пък никак не пречи на случващото се да ви изненада... или пък ужаси. Въпреки че с удоволствие бих чела и по-дълги разкази, честно казано обичам точно тези скорострелни, изненадващи и чудни неща, които могат да те настигнат дори в разказ на една страница. Никога не знаеш...

Васил Панайотов - Убиец
В търсене на свободата, Велин ще се опита да се откъсне от всичките си окови и задръжки, да унищожи стените, да убие спомените... и какво ли ще му донесе това накрая? Прочетете повече за "Убиец" тук.

В. Е. Шуаб - Четирите цвята на магията
"Магията извайва световете. Придава им форми. Те имат фиксирани точки..." Прочетете повече тук.

Дан Симънс - Хиперион
Не пристигна при мен в правилния момент.
След като се чувствах по-скоро заливана от думи, думи, думи... още казано - бивах прехранвана... определено интересът ми доста се понижи. Още книга първа имаше вид на космически сапун ала "Моята тъжна история в 100 страници". Е, да, някои от героите разказаха интересни и увлекателни неща, но въпреки това не успяха да ме оплетат в мрежите си. Може да имам проблем с този тип безкрайни космически драми...

Джеси Бъртън - Миниатюристът
"Никой никога не е съвсем сам в тази къща; все има някой, който гледа или слуша. Нима и тя самата не слуша..." 
Прочетете повече за "Миниатюристът" тук.

Джеси Бъртън - Музата
"Няма значение каква е истината, това, което хората мислят, става истина." Прочетете повече за "Музата" тук.

Джим Бъчър - Буреносен фронт (Досиетата на Дрезден #1)
Хич няма да сбъркате, ако се запознаете с Хари Дрезден. Тази книга носи духа на класическите детективски романи, за детективи в шлифери, потънали в цигарен дим и наливащи се с уиски... ароматът на Чикаго, дори и малко неприятен... И всичко това е просто стилен фон за един магически свят... Защото Хари Дрезден е магьосник на повикване. Има чудесно чувство за хумор и самоирония, изглежда малко откачено, но пък винаги ще бъде там, ако ти се случи нещо свръхестествено. При това ще ти вземе по-малко, отколкото шарлатаните по телевизията!

Елин Пелин - Гераците
По смисъл "Гераците" си е хубава, но не мога да кажа, че четенето й ми беше удоволствие. Постарах се да се дистанцирам от определенията от рода на "тя бе едра, породиста жена" (не искам и да знам какъв смисъл е вложил авторът в това) и други особености по стила до колкото мога, но не успях съвсем.

К. С. Луис - Космическа трилогия
Човекът е толкова малък в сравнение с необятната вселена. А Луис ни отвежда отвъд, в света на мечтите. Нереален сън или истина? Прочетете повече за "Космическа трилогия" тук.

Кормак Маккарти - Пътят
Страшно трудно ми е все още да изразя мнението си за тази книга под каквато и да било форма. Обожавам подобни книги, макар и ако се замислиш да са тъжни или ужасни. Дори и да са невъзможни, те си остават като предупреждение... или пък напомняне. "Пътят" е прекрасна антиутопия, макар и, за жалост, краят да е изключително разочароващ.

Маркъс Блейк - Атлантида: Откровението
Не знаех, че в поредицата "Кралете на трилъра" могат да се открият книги с явна тийн насоченост, които са съчетание от фантастика и трилър, ама трилър от типа на нещата, които показват във всеки стандартен екшън филм. Мисля, че авторът по-скоро се е старал да напише нещо от типа на популярните "Пърси Джаксън" и прочее подобни. Приятна. И би станала чудесно плажно четиво.

Мартин Колев - Софийски магьосници
София е жива. София е магическа. Иззад ъгъла те очакват чудеса, които ще те усмихнат. Само трябва да им повярваш. А те са толкова близки, че е невъзможно да ги пренебрегнеш. Прочетете повече за "Софийски магьосници" тук.

Орхан Памук - Името ми е Червен
Памук наистина се чете трудно, но е изключително интересен автор. Очарована съм от начина, по който е поставил действието на историята си. Начинът, по който всеки има думата, начинът, по който се рисува пред очите ти цялата картина. Красива история, в която всеки детайл е на мястото си и всеки има свой собствен цвят, без който платното сякаш е празно... И дори цветовете имат свое мнение... а си мислите, че е невъзможно, нали?

Пиер Певел - Алхимикът от сенките
И аз не бях кой знае колко невероятно впечатлена от тази книга. Признавам, че е по-скоро ненужно удължение към историята. Просто не се случва нищо кой знае какво...

Сей Шонагон - Записки под възглавката
Тази книга пък е красива по начина, по който само японците биха могли да я направят. От нея струи тиха радост и възхищение към нещата, които рядко забелязваме, но ако поискаме да видим, ще ги видим чисти и прекрасни. Лекият пролетен дъжд. Ароматът на люляка. Могъщата линия, очертана от планината наблизо... и колко още много неща...

Стивън Кинг - 22 ноември 1963
"Защото миналото не желае да бъде променяно. Опиташ ли се да го промениш, то се съпротивлява упорито. И колкото по-голяма е потенциалната промяна, толкова по-ожесточена е съпротивата му." Прочетете повече за "22 ноември 1963" тук.
Т. С. Елиът - Популярна книга за Котките от Стария Опосум
Обичам котките... но любовта ми към тях явно не е като любовта на Елиът към тях... или пък любовта на децата към тях, не знам. Не видях кой знае какво в книжката... всъщност, не знам и какво точно очаквах, че се изразявам така... нали става въпрос за детски стихчета? Готова съм за вашите критики :)

Случайни четива:
Законът на Мърфи за любовта - попадна ми случайно, определено. Бих го нарекла по-скоро "Сборник с фейс-статуси от страницата за любовни късметчета".
Индор и Братството на Почти Пълната Луна (рекламна книжка) - Попаднах на рекламната мъничка книжка, в която се съдържа прологът и част от първа глава на тази нова българска книга. "Индор" е история в стила на Тери Пратчет и, не, не е "поредното взаимствано и копирано глупаво четиво". От това, което видях, смея да твърдя, че вероятно ще стана луд фен. Очаквам с нетърпение срещата с истинската книга. Дано стане скоро...

В момента сме захапали:
"Нежна е нощта" от Ф. Скот Фицджералд и "Задръж звездите още миг" на Кейти Хан.

Няма коментари:

Публикуване на коментар