13 август 2017

First Date Book Tag

Видяхме тага в ето този блог. :) Не е на морска тематика, но пък си е актуален независимо от сезона. Ето ги нашите отговори~

1. The awkward first date – книгата не беше лоша, но искрата липсваше за теб.
Книгоядец~1: Да вземем например "Името ми е червен" на Орхан Памук. Когато реших да я започна, бях в период на университетски нерви и нейната философия ми тежеше неочаквано. Но въпреки това все още я смятам за чудесна книга.
Книгоядец~2: "И други истории" от Георги Господинов. След "Физика на тъгата" определено очаквах повече от тази книжка. Имаше някои наистина хубави истории, но в останалите липсваше искрата.

2. The cheap first date – книга, която не оправда очакванията ти.
Книгоядец~1: О, през този месец (август) и края на миналия имам за пример много такива. "Една нощ през самотния октомври" на Зелазни, "Седмият мор" на Ролинс - за тях се сещам на момента. Вероятно нелоши, нямам представа, но ако ги започнеш с друга представа за нещата, не се получава...
Книгоядец~2: "432 херца" от Недялко Славов. Очаквах... ами... нещо по-различно от това, което получих и дори не знам как да определя. Май това е едно от големите ми разочарования за годината.

3. Well-prepared first date – книга, която е била по-добра от очакваното.
Книгоядец~1: Може би "Мистър Себастиян и черният магьосник"? "Град на стълби"? По принцип очаквах да ми харесат, но ми харесаха много повече от очакваното и съм щастлива.
Книгоядец~2: "Железният светилник" от Талев. Доста скучна ми беше в началото, но се оказа не по-добра от очакваното, а направо страхотна.

4. Hot but dumb – красива корица, не толкова добро съдържание.
Книгоядец~1: Понеже се старая да давам за пример книги, четени тази година... вероятно "Пожарникарят" на Джо Хил добре се вписва тук. Не успя да ме спечели, но поне много харесвам идеята...
Книгоядец~2: "Драконът на Арканите" от Пиер Певел. Можеше да се постарае повече за края на трилогията. Но определено историята беше по-интересна от тази във втората книга, в която абсолютно нищо не се случва (и целия й сюжет е повторен в третата част в точно едно изречение).

5. Blind date – книга, която си започнал без да знаеш нищо за нея.
Книгоядец~1: В по-голямата част от случаите не знам нищо за книгите, които започвам. В най-добрите случаи - само парчета история, от които ми е станало любопитно. За "Мечът на Албион" не знаех нищо, освен че е по-новичка на пазара... Не ми хареса.
Книгоядец~2: "N." по Стивън Кинг. Обикновено имам навика да чета резюмето на задната корица преди да започна някоя книга, но тази нямах търпение да я разлистя. А и исках сюжета да ми е пълна изненада.

6. Speed dating – книга, която прочете много бързо.
Книгоядец~1: Не съм сигурна кое точно ми е бързото четене, понеже не си правя труда да се засичам. Само когато книгата ми е скучна току поглеждам страницата... Може би "Ритматистът" на Сандерсън, имам такъв спомен, го свърших горе долу за късния следобед и вечерта...
Книгоядец~2: Ех, няма как, ще трябва да посоча "Двор от рози и бодли" на Маас. Аз си чета бавничко, та 200 страници за ден са си впечатляващи за мен.

7. The rebound – книга, която прочете веднага след книжен „махмурлук“, което донякъде развали удоволствието от книгата.
Книгоядец~1: Кога, по дяволите, ми беше книжният махмурлук... С моята способност да забравям "лошото" сега не мога да си спомня xD. Имам някакви съмнения, че е времето около "18% сиво", но не е много сигурно... По-честият вариант при мен е, когато самата книга ми влияе в стил "трябва да те прочета, но не ми се занимава с теб" - в този случай визирам учебниците, разбира се.
Книгоядец~2: След като съм прекарала този "махмурлук" какво ще ми провали удоволствието от книгата? Все пак ще посоча "Весели разкази" от О. Хенри, които четох по време на махмурлука, за да не бъде отговорът безкнижен. :D Оцених я справедливо в Goodreads, но не ми попадна в ръцете в правилното време.

8. Overly enthusiastic date – книга, която се „престараваше“.
Книгоядец~1: В определени количества - "Животът на Пи". Особено престараване имаше в края й. Събития, граничещи със свръх-свръхестественото, от които реално нямахме чак толкова голяма нужда.
Книгоядец~2: "В дълбините" от Родерик Гордън и Брайън Уилямс. Това е втората част на "Тунели" и беше разочарование за мен. За обема й нищо особено не се случи, а имаше и толкова нелогична драма! Още не мога да се начудя на някои постъпки на героите, а минаха толкова години.

9. The perfect first date – книга, която беше перфектна.
Книгоядец~1: Нали казах нови книги? Пред очите ми попадна "Цветя за Алджърнън". Все още изключително жива в паметта ми и, за да използвам друг синоним на любимите ми определения - феноменална.
Книгоядец~2: В този таг ми се удаде да не дам обичайните заподозрени книги за отговор. Затова ще посоча "И страж да бди на пост" от Харпър Ли. Чудесно и много силно продължение на "Да убиеш присмехулник".

10. Humiliating first date – книга, която ми е неудобно да призная, че съм харесал/ неудобно ми е да чета на публично място.
Книгоядец~1: Почти не познавам други хора, които като мен могат да четат всичко на публично място. Може би, като се замисля, единственото, което ми е било трудно да чета на публично място, са били комиксите. Всички около теб се надпреварват да гледат картинки xD. Учебниците ми по японски също предизвикват интерес, дори и въпроси като "Това математика ли е?" xD. Но нямам проблеми да казвам дали са ми харесали.
Може и да има случайно книга, от която ми е неудобно, че съм прочела, но в момента не ми идва на ум, съвсем честно.
Книгоядец~2: Все още не се е появила такава, а дори и да има, ще й скрия корицата в книгодрешката.

08 август 2017

"Острието на асасина" от Сара Дж. Маас

Аз съм тази, която владетелите на съдбата ми пожелаят да бъда.

„Острието на асасина” включва няколко истории за миналото на Селена Сардотиен. За челите поредицата „Стъкленият трон” те няма да се нещо ново, с изключение на една – „Асасинът и лечителката”. За всички части мога да кажа, че изясниха събитията в миналото на Селена, които в поредицата се споменаваха бегло, или пък с недостатъчно подробности.
Ценното в тази книга за мен беше, че успя да хвърли светлина върху няколко неща, които досега не смятах за съвсем убедителни. Първото нещо е, че Маас ме накара да почувствам силната привързаност между Селена и Сам – тя започва още в първото приключение на двамата в Залива на Черепа и постепенно става все по-силна, докато аз все повече започвах да харесвам Сам, въпреки че упорито се борех това да не става. :D Колкото до Сам - на мен ми напомняше за Каол по един странен начин, но дали има наистина нещо такова, ще трябва да си прецените вие.
„Острието на асасина” е за една по-млада Селена, макар и не особено различна от образа, който си го знаем (приемам, че сте чели поне първата книга от поредицата ^^` Ако не сте и решите да започнете от тази книга, лесно ще навлезете в света на Маас.) – смъртоносна, устата и какво ли не още. Ще й се налага да отнема животи по принуда, а понякога и за удоволствие, но също така и да помага, без да иска нищо в замяна. Ако я харесвате такава, определено ще й се зарадвате. На мен много трудно успява да ми спечели симпатиите по ред причини, които сега няма нужда да описвам. Тук обаче си признавам, че ме дразнеше само в някои моменти и дори накрая ронех сълзи за нея, което си е голям успех.
А и харесах някои „нови” герои. Още от началото знаех, че приключенията на нашият асасин в Червената пустиня ще ми допаднат и бях права. Ансел и Илиас се оказаха доста интересни и затрогващи персонажи. И ето че стигнахме до второто нещо, с което авторката изличи недоверието ми – вече не ми изглежда толкова нереално включването им в поредицата.
Най-големият ми проблем обаче си оставаше Аробин Хамел. Тук определено показа малко повече от себе си и най-сетне успях да го видя като жесток и коварен. Маас често ни е подхвърляла колко подъл е, а когато Аробин се покаже, хич не мога да го усетя такъв. Е, да създадеш такъв герой, който толкова да обърква с действията и думите си, си е умение. Въпреки че все още го харесвам, признавам си, че Селена има основание да изпитва не толкова топли чувства към него.
Много се чудех дали да започна „Острието на асасина”, защото не виждах смисъл да чета за минали случки, от които вече знам най-главното. Ако се нуждаете като мен от малко убеждаване, надявам се книгата да разсее и вашите съмнения и чувството, че някое обяснение ви липсва. Аз лично си припомних колко много обичам поредицата и стила на авторката и вече нямам търпение да държа следващата нейна книга в ръце.

- Казвам се Вятър. – прошепна. – И Дъжд. И Кост, и Прах. Името ми е откъслек от полузабравена песен.