31 декември 2017

Любопитното от ноември и декември + книжните бижута на годината

Годината отмина и е време за един скромен опит за равносметка. Скромен, защото на някои участници им се искаше да наблъскат още и още, и още книги тук... но целта все пак трябва да е друга. Опитваме се да покажем само онези книги, които ще останат с нас много по-дълго от други. Със сигурност все нещо ще пропуснем, но...
Поне да започнем от акцентите при нас през последните два месеца.

Антология - "Шедьоври на разказа с неочакван край Т.2"
От една страна не мога да кажа, че тази антология е с по-слаб подбор, но от друга... точно на ръба си е. Понякога си мисля, че изпитвам смесени чувства, защото тук се говореше повече за смъртта по начин, по който празничното ми настроение не успяваше да възприеме съвсем. Хм... като цяло се смятам за доволна. Все още не срещам наистина неочакван неочакван край, но имаше много добри заигравки.

Ар Джей Паласио - "Чудо"
По някакъв начин смятам, че съм надраснала с много тази книга. Тя е чисто... човешка, както самата история непрестанно ни повтаря. И да, красива е, мила е, дори мога да я определя като невинна. Оги е прекрасно момче и светът, в който живее е добър. Авторката съвсем целенасочено иска да покаже света като наистина добър. И в това няма нищо лошо.

Брандън Сандерсън - "Душата на императора"
Тази книга е прекрасно преживяване за любителите на добре изграденото фентъзи. Историите на Сандерсън винаги работят, факт. Това е нещо невероятно и невъзможно, магично и вълнуващо, а страниците му дори не са толкова много! Удивително е как пленява, необяснимо.

Браян Маклелан - "Есенната република"
Никога няма да спра да се повтарям, че обичам своя "Старец". Винаги, когато ми посочите тази книга, ще чувате това от мен. Тамас, главният герой на Маклелан, е упоритото магаре, което ме спечели за тази поредица. Имаше и някои неща, които не ми се понравиха (малко повече - тук), но продължавам да обичам поредицата.

Елизабет Маси - "Версай"
Историята на Краля Слънце оживява, този път в книга, писана по сериал. Маси се е справила много добре с описването на случките. Очаквах, че ще е малко суховато, но стилът й се оказа много приятен. Доколкото забелязах, няма добавени сцени, а характера на героите и малкото лични мисли, които намират място в повествованието, са добре описани. Заслужава си да погледнете и сериала - актьорската игра е на ниво.

Елена Павлова и Петър Станимиров - "Пръстенът на нибелунга" 1 и 2
Тези книги са истинско произведение на изкуството. Без значение дали ги гледаме от стойността им като текст или имаме за пример прекрасните илюстрации. Това е нещо, което с радост бих поискала като подарък или сама бих подарила. Това са книги, които едновременно вълнуват и вдъхновяват. От тях се носи истинска мелодия.

Катрин Макгий - "Хилядният етаж"/"Сияйни висини"
Общото ни мнение се върти около думи като "тийн-чиклит" и "футуристична сапунка". Общо взето сюжетът в книгите е положен на максимата "обичам го, но не мога да съм с него и понеже ме е яд - ще се надрусам" и "обичам него, но сега той не ме обича и ще тръгна с друг, но после...". И въпреки, че солим твърде много, сме сигурни, че двете части биха допаднали на любителите на романтичните триъгълници и петоъгълници, а и на предпочитащите тийнейджърски любовни терзания. Плюсът на книгите е нетипичната обстановка, където се разиграват иначе типичните драми.

Марк Лорънс - "Принцът на глупците"/"Ключът на лъжеца"
Лорънс продължава да радва с историите си за Разделената империя - този път главен герой е един красив принц, събрал всички пороци и слабости на човечеството, примесени с хумор. А пълната му противоположност - верен и смел викинг, ще е неговият партньор в опасното и нежелано (за единия) пътешествие. Книгоядците са ви приготвили ревю за първата част и цитати от първа и втора книга.

Милен Русков - "Възвишение"
В романа най-много ми допадна, че автора не поставя велики цели на героите си. Революцията е представена от гледната точка на обикновени хора, които не участват в най-значимите събития, променящи историята. Но са част от цялото, от подготовката, от масата, която е движеща сила. И това прави нещата по-реални и близки, отколкото всеки велик герой би успял да ни накара да ги почувстваме.

Патрик Ротфус - "Името на вятъра"
Доста приятна книга, макар че авторът е твърде подробен. Това наистина си е неговото мото, няма лошо и така нататък, но има моменти, в които започва да изморява читателя си. Като цяло в първата част на тази история, тоест - в тази книга - ние не стигаме кой знае колко далеч. Светът едва сега започва да се развива... а историята на героя е едва на половина, защото много държи да ни разкаже какво е правил дори през по-незначителните дни от живота си. Хубаво е, че Ротфус всъщност е много сладкодумен. Още малко - тук.

Рене Ахдие - "Розата и камата"
Общото мнение за тази книга е, че се оказа слабо продължение на "Гневът и зората", която много харесахме. Втората част обаче има доста проблеми - нахвърляни отгоре-отгоре сцени, без да се задълбочи историята и използване на изтъркани похвати. Романтиката също се оказа слаба - сякаш Ахдие ни съобщаваше факта, че главните герои се обичат, за да не го забравим случайно. Имаше и интересни моменти въпреки всичко - някъде към 200+ страница.

Стивън Кинг - "Дългата разходка"
Виждам тази книга като едно интересно психологическо изследване... в стила на Кинг, разбира се. Тук не става въпрос дали наистина е физически възможно, а се проследява... ефектът. Малко по-подробно - тук.

Тери Пратчет и Нийл Геймън - "Добри поличби"
Една от най-силните книги в този жанр, на която съм попадала. Смях се и се забавлявах страшно много. Това е толкова стопляща и толкова весела история, че ми е трудно да си представя как може да не е добила вселенска популярност. О, може би задето някои определени типове са ядосали Небето и Ада малко повече, отколкото трябва...

Чарлс Мартин - "Планината помежду ни"
Добре де, време е да си призная, че малко плаках на тази книга. Първоначално не вярвах, че изобщо ще ми хареса. Не мога да кажа какво всъщност ме привлече към нея, но не съжалявам и за миг, че срещата ни се осъществи. Тук има топлина и смирена обич, които изглеждат истински и неподправени. Дали го чувствам така просто защото книгата е дошла при мен в правилното време... кой може да каже? Още малко за нея има и тук.

~~~

Дойде време и за другата част от поста, а именно - най-доброто, което сме прочели през годината! Извинете Книгоядец~ за малко нескопосаната работа в слагането на книги в етажерката - представата беше съвсем друга, но, уви, резултатът както винаги е далеч от истината... Все пак поне една от целите е изпълнена - не искахме да ви представяме някакъв сух списък, тъй че хвърлете по едно око просто на кориците. За много от книгите (че май и за всички?) има ревюта в блога, които може да намерите тук.

21 декември 2017

Когато животът ти зависи от непознат...

Неотдавна бях на кино, а едно от най-любимите ми неща, преди да започне филма, е това да си набелязвам други филми за гледане. Така за първи път се сблъсках със заглавието "Планината помежду ни". Гледайки този първи трейлър си мислех с досада как това е поредната ненормална история за единствените оцелели в нечовешки условия, накрая на света (може би дори на Еверест, толкова диво и студено изглеждаше). И как и двамата ще извадят по едно невероятно скрито качество, ще надминат всички човеци, ще се спасят и накрая, по холивудски, ще останат завинаги заедно и щастливи.
По принцип нямам нищо против този тип филми. Много от тях са вдъхновяващи, дори и да повтарят досадно познати сценарии. Идрис Елба и Кейт Уинслет изглеждат като силна водеща двойка. И все пак нещо ме отказа да гледам филма.
Не след дълго из книжарниците се появи първоизточникът на тази история. И нещо ми подсказа, че няма да сбъркам с тази книга.
Сега, когато прочетох "Планината помежду ни" (издателство Бард, 2017), имам още по-сериозни съмнения към филмовата версия. Като се започне от това, че са сменили имената на героите (какво, по дяволите, му е лошото на това да те лекува доктор Пейн, за да трябва да го преименуваш на Бас?!), мине се през това, че жената очевидно има по-голяма уста и повече роля във водачеството (по дяволите, не всички жени на тоя свят знаят само да крещят и мрънкотят, защо този тип държание трябвало да ни прави да изглеждаме "силни" и "самостоятелни"?!) и се стигне до откритите преиначени случки.
Осъзнавам, че всъщност съдя за целия филм само от един трейлър, но наистина не ми хареса какво виждат очите ми. Книгата си има своите малки недостатъци, за които първоначалното ми мнение се оказва вярно, но само как се опасявам, че са я провалили в толкова други отношения...

"Планината помежду ни" е история, разказвана ни от името на Бен Пейн - хирург травматолог и любител планинар. Откриваме го заседнал на летището на път за вкъщи. Чакайки с надежда да се отвори поне една възможност да се прибере, той се запознава с Ашли - млада журналистка, опитваща се да стигне до годеника си и сватбата им.
Когато не остава никаква възможност самолетите да излетят тази вечер, Бен, донякъде случайно и донякъде не, попада на един пилот с малко частно самолетче, готов да го откара до вкъщи. Докторът кани Ашли да се присъедини към него, за да може тя да стигне до мечтания си най-важен ден.
Но самолетът катастрофира насред най-дивата пустош, част от националния парк Юинтас - планини, гори и хиляди километри недокосвана от човека дива природа. Не могат да изпратят сигнал за помощ. Ашли е със счупен крак. Нямат нищо. И никой не знае, че изобщо са тръгнали, защото полетът е частен, поради което отпада условието за регистрирането му, а и по принцип не би следвало на този самолет да има пътници. Ашли и Бен са сами.

Безспорно това изглежда като холивудска драма на оцеляването. Двама души с точните качества и възможности, които ще им помогнат да оживеят насред катастрофата. Журналистката, въоръжена с абсолютното хладнокръвие и смелост. Докторът, който в същото време е и планинар - какъв по-голям късмет от това? Пък и даже е бил скаут, и то добър... Ако се замислиш, нагласена работа от всякъде.
Чарлс Мартин е изключително последователен като автор. Описва всяка подробност и всяка стъпка, точно както човек би написал наръчник за оцеляване. И най-интересното от всичко това е, че този стил хич не пречеше на историята. Защото в историята не присъстваше единствено моментът с ненадминатия човешки дух. Да, Бен правеше всичко възможно, за да спаси Ашли, беше съвършеният доктор, стараеше се да бъде несломим във всяка трудност. Но Бен си имаше и друга страна, ранима и човешка страна, нежна страна. Неговият навик да записва на диктофон мислите си, които после съпругата му да може да прослуша (старо обещание между тях двамата), ни показва съвсем друга страна на историята.
Сред снеговете и непоносимия студ спомените бяха надежда, носеха нежност и обич. Носеха огън, носеха сила. Може би рядко чета книги за любовта и затова съм толкова изненадана, но в тази книга има толкова топлота, вярност и мечти, че на моменти и аз като Ашли се чудех изобщо възможно ли е това, наистина ли има такива хора. Всяко съобщение на Пейн към съпругата му беше неподправено искрено, красиво, може би дори приказно, но въпреки всичко истинско. Реално. Възможно.
"Планината помежду ни" е история за оцеляването, да... но за мен по-скоро ще остане най-вече като история за обичта като нещо истинско. Онази обич в малките неща, в ежедневието и в мечтите. Онази, която вдъхновява и която те води и отвъд реалността. Нещо толкова топло, че всъщност разбива сърцето ти, когато прозреш истината в края.
И все пак... натрошените парчета от сърцето ще се слепят отново. Могат.