18 май 2017

Магията на Лондон(ите)




"Магията извайва световете.
Придава им форми.
Те имат фиксирани точки.
В повечето случаи тези точки са места.
Но понякога, макар и рядко,
се оказват хора."





Едва преди няколко дни от издателство "Емас" ни зарадваха с тази нова, чаровна и красива книга в стилните за корица четири много специални цвята.

Откакто изобщо чух за "Четирите цвята на магията" я очаквах с доста голяма доза нетърпение. Както обикновено, не бях наясно, че е "нашумяла" (а и такива реклами обикновено изобщо не ме интересуват). Заглавието ме привлече просто защото е магическо и обещава шеметно приключение от свят в свят. За което изобщо не бях излъгана.
Шуаб (името на авторката никога няма да го запомня, няма такова шантаво име) ни пренася в не един магически Лондон, а в цели четири, преплетени един в друг като... ами като глава лук xD. Тъй де, ако си спомняте, Шрек обясняваше за главите лук... А аз използвам сравнението в смисъл, че има Лондон в Лондон-а в Лондон-а и в Лондон-а...
Има един Червен Лондон, пълен с красива жива магия. Има я и неговата противоположност, Белият Лондон, където магията изчезва и хората ламтят за нея, колкото по-малко им остава. Има един Сив Лондон, отдавна забравил за невъзможното... и един Черен Лондон, унищожен от същата тази магия.

Кел е антари - единственият клас магьосници, способни да преминават свободно през вратите между световете сега, когато те са вече затворени, за да не може да се повтори онова, сполетяло Черен Лондон.
Кел принадлежи на кралското семейство на Червен Лондон. Принцът го смята за свой брат, но магьосникът е по-скоро вещ, макар че няма истинското право да се чувства така. Има хора, които го обичат и му прощават дори когато се занимава с... нелегална контрабанда на предмети между световете.

Лайла е младо момиче, което се маскира добре като мъж и още по-добре умее да граби из улиците на Сив Лондон. Тя води тежък живот, но отказва да се чувства безсилна и нещастна. Вместо това тя е мечтател и някой ден вероятно ще плува със своя пиратски кораб там, където никой никога не е стигал.
Една вечер контрабандистът неохотно ще се съгласи да изпълни една молба - да пренесе нещо отвъд световете... но, за негово нещастие, първо ще попадне на една крадла... После пък ще съжали стократно за "добрината" си.
Двамата ще трябва да се изправят пред заплаха, колкото очаквана, толкова и неочаквана. Хитро и гадно нападение. Посегателство срещу онези неща, които и Кел, и Лайла смятат за скъпи... а тези неща са много малко и не могат да бъдат пожертвани.
А и никой свят не си струва да бъде пожертван заради спомена от място, което вече не съществува.

"Четирите цвята на магията" е шарена и чудесно разказана история, която едва ли ще разочарова почитателите на магията в нещо като класически вариант. Отваряне на врати в други светове, руни и ограничителни заклинания, древни забравени езици... Имаме дори елегантен дрескод - кой не би искал палто с хиляди шик-лица?
Кел и Лайла са перфектно дуо, а принц Рай ги допълва идеално. От страна на лошите също имаме свежи, динамични представители - умеят да спогаждат номера... даже ми се струва, че си ги спогаждат и един на друг, пък какво, като са роднини...

Когато веднъж прекрачиш през портата между обикновеното и необикновеното... не ти се връща обратно. Затова и тази книга е поредната за годината, за която ще кажа, че с най-голямо удоволствие ще се върна за втора и трета част... и започвам да отброявам времето до срещата! Благодаря, издателство Емас~


14 май 2017

Магията е във всички ни

Добре дошъл си в София. Не онази, обикновената. Из улиците на тази София не си бил никога... може и да не попаднеш отново, никой не може да ти каже. Работата е там, че дори и да искаш, входът може вече да не е точно там, където си го спомняш. А и името на улицата няма да ти помогне много. Някак се оказва, че такива улици няма на нито една карта на града, дори най-подробната. А и трамваят, който си мернал да минава, някак си май също не съществува...
Може пък да си се объркал. Няма да си първият, който се губи съвсем случайно в големия град.
Но ако вярваш силно, онази друга София ще бъде там. Красива, не толкова забързана и не чак толкова сива, колкото може да бъде понякога. Малко по-чалната, но истински жива. Дори немагьосниците са добре дошли там понякога... Особено пък ако са способни да мечтаят.

"Софийски магьосници" на Мартин Колев [Издателство "Сиела", 2017] е най-новото българско фентъзи заглавие на пазара. Посрещнах го с усмивка и го четох с истинско удоволствие. Да се гмурнеш в една непозната София, която се крие точно пред теб, стига да си готов да я видиш, е истинско приключение. Целият град сменя премяната си, отърсва се от сивотата си и вече изглежда по-различен и наистина, ама наистина вълшебен. Тази книга е своеобразна магия. (Вероятно съдържа тайно заклинание за постигане на "вглъбено четене", но хич не можеш да се разсърдиш на магьосниците за това, както не се сърдиш и за заклинанията за билетчетата. Че то нали най-сетне са се разкрили тези типове, а? А може пък и да става дума за книга-игра, но от специалните...)
Работата е ясна. В София има магьосници. Факт! Не са онези елитни типове, за които всеки би си помислил. Не приличат и на мъдри дългобради старчета... поне не съвсем.
Всъщност те са съвсем обикновени на външен вид. Някои от тях сигурно се разминават с нас постоянно по улиците. Срещаме ги по ресторантите или дори ги гледаме по телевизията.
Те, разбира се, си имат свои си фракции, но кое ли общество си няма? Но всъщност се оказват много по-задружни от нас. Онзи свят, тяхната друга София, е мирно място. О, да, не може и без някой и друг скандал... но всичко все някога отново ще се оправи.
Техният свят е и нашият свят. Разбира се, имат си и някои привилегии. Като например Шесто кьоше там, където ние имаме само Пет кьошета. Някои магически улици, скрити от взора ни. Дори един трамвай, който кръстосва града още от миналия век насам!
Ние няма как да знаем, но сега този таен свят бива нападнат от нещо тайно и зло. Някой преследва магьосници. Вече има изчезнали. Притеснително...
А младият Бриян тъкмо започва да открива истинската магия. Момчето бива пробудено за тази истинска магия от магьосника Свилен, който случайно го вижда да прави "фокуси" с хамстера си, с които явно смята... ами, да преживява с някоя и друга чужда пара?
Сега момчето трябва да намери мястото си в този нов чудат свят... Докато мистерията се заплита.

"Софийски магьосници" е изключително очарователна. Тя е изключително близка до нас самите, колкото и глуповато да е изказването ми. Просто те оставя да й се довериш. Можеш да повярваш, че наистина има и такава София. Можеш да повярваш, че магията винаги е наоколо. И може да е в самите нас.  И че живеем сред вълшебство. Книгата докосна вярата в мен, че това е така. И малкото дете с голямото ненаситно въображение в мен е убедено, че всичко е абсолютната истина.
Това е магия, която ни приляга идеално. Наглед простичките и дори понякога нелепи рими, които служат за заклинания, прилягат хиляди пъти по-добре на един български магьосник, отколкото сложните латински фрази, с които мнозина свързват магията. Магията на София е някак... народна? Самобитна?
Магията е като магьосниците ни. Свободна. Странна. Забавна. Близка. Разбираема.

"Софийски магьосници" не е книга за магии като другите книги за магии. Това си е нашата книга за магии и магьосници. Имам предвид - българската. Тъй, я. Това е най-модерният български град, за който съм чела в книга от незапомнени времена и тези герои са най-българските възможни хора. Най-българските възможни магьосници.
Знам, знам, звучи глупаво... но си е съвсем така. Нов чист, прекрасен град, изпълнен с тайни. Изключително симпатични и разбираеми герои. Свят, в който живееш наистина.
Просто.... прекрасен роман. (При това дебютен, ако за някой е чак толкова важно.) Искрена благодарност дължа на автора, че ме срещна със софийските магьосници и ми помогна да повярвам. Той, струва ми се, е най-талантливият магьосник сред тях...