06 октомври 2015

Забравя ли те... о, Земя...

Не много отдавна, случайно, а може би и по телевизията, не съм сигурна, попаднах на идеята на НАСА да изпрати няколко хиляди души от Земята на Марс. И се записах в програмата...
Добре де, идеята беше НАСА да изпрати само имената на тези няколко хиляди души xD Много по-наскоро имаше и следваща фаза на проекта, за която също имам "билет". Смятам това хрумване за особено забавно. Иначе е ясно, че по този начин просто си гарантират масов интерес, или поне така го виждам аз. Не, че има нещо лошо. Космическо пътуване, направено от когото и да било, винаги ме изпълва с възторга на любителя фантаст. А що се отнася до научната фантастика, аз имам да напредвам доста. Дооооста.
Не се интересувам особено дали наистина са си направили труда да извадят тези хиляди и хиляди имена и да ги гравират някъде. Самата идея, че сайтът издава билет на името на "астронавт Андреева" ми е достатъчен повод да се усмихвам и да си представям, че е истина. Всички онези призиви "Ще кацнем на Марс скоро!" също ме забавляват. Крайно време е да спасим Мат Деймън!
Из разказите на Артър Кларк подобно начинание - кацането и колонизирането на Марс - вече отдавна не се прави само с някакви си имена. Марсианците не са зелените човечета, а... хора. Прадедите на които някога са се раждали и умирали на Земята.
И не само Марс е единствената планета, на която е стъпил човешки крак. Човек е достигнал и звездите отвъд...
Светът много, много напред в бъдещето, е свят на космически кораби и невероятни постижения. Един от разказите в този мъничък сборник, признавам си, ми причини малка хорър криза, което не очаквах xD Други ме изпълниха с тъга за хората, отдавна загубили родната си Земя... или дори изчезнали напълно от света. Разкази за дните някога напред в бъдещето, когато човекът може и да изчезне. Въпреки всичките си борби. Да застанеш на ръба на света и да погледнеш към истинския свят, към синята планета... Трудно е да си представиш какво е да знаеш, че никога няма да се върнеш у дома... Макар че за момента ми се струва, че ние ще сме като хората от онзи разказ, където Природата си отмъщава дълго, преди да полетим сред звездите. И е малко страшно да си помислиш, че някоя извънземна раса ще потърси нещо за нас и ще се опита да ни разбере по нещата, които сме оставили... не най-удачното наследство xD
Трудно е да пишеш за разкази, без да трябва да ги преразказваш. Не съм по тази част... Но разказите на Кларк са едни особени, пророчески в много отношения. Има неща, които знаеш, че може и да се сбъднат. Съвсем скоро дори, ако гледаме космическия часовник. Има неща, които можеш да определиш като смели мечти. Има неща, които ти се иска да правиш и ти. Всеки път, когато се завърна вкъщи от някоя космическа одисея се ядосвам на себе си, че науката е толкова далеч от мен xD Какво ми остава, да се надявам, че ще играя ролята на оня Дани Джаксън от "Старгейт"? О, не си и помисляйте, че не съм си представяла това... Май трябва да запиша магистратура за древни езици xD И да ида да копая в Египет за някой Старгейт...

Колкото до разказа, дал име на сборника...
Спомням си как в един от предишните семестри моя любим професор разказваше една история. Той разказваше много истории, коя от коя по-странни. Вероятно съм го гледала доста невярващо, но всъщност, като любител на фентъзито, обичах всички тези нереални разкази. От него, от този професор, научих, че имало хора, които се опитват да познаят всички имена на Бога. Само дето не ставаше въпрос за лами в случая, но това няма значение.
По някакъв начин тибетските лами на Кларк са стигнали до заключение, че имената на Бога са около 9 милиарда. Бог, Аллах, Буда - това са само част от имената Му. А когато човекът намери всичките, мисията на нашето съществуване ще бъде завършена.
Човешкото любопитство няма граници...
И след като науката е толкова напреднала, защо да не спестим на тибетските лами очакваните 15 000 години търсене а имената? Да им дадем един компютър, който да бълва всички възможни комбинации от безсмислени думички, създадени само с 9 букви.
Какво ще стане обаче, ако тибетските лами са прави? Ами когато компютърът най-сетне приключи комбинациите си?

Няма коментари:

Публикуване на коментар